8 идеи за разходка в района на Лакатник


Искате идея за уикенда или дори само за един почивен ден? Районът около Лакатник предлага маршрути както за лека разходка, така и за силни усещания. Катерачи, пещерняци, пешеходни туристи – тука наистина има за всеки по нещо.

Селото е разположено в извивките на Искърското дефиле. Изкачите ли се на скалите над него, ще разберете защо Вазов е бил толкова вдъхновен от това място. Съветвам ви да стигнете до Лакатник с влак, за да можете да се насладите на красотите по пътя.

Събрала съм 8 предложения за разходка и интересни преживявания край Лакатник, които да ви измъкнат от зоната ви на комфорт. Приятно прекарване! 

1. Лакатнишките скали

Отвесните стени се спускат по левия склон на Искърското дефиле. От тези 250-метрови гиганти започва пътят на алпинизма в България. Те са любимо място за аматьори и професионални катерачи. По скалите са прокарани множество маршрути с различна степен на трудност, така че да има за всеки по нещо. Лакатнишките скали са предпочитани и от много пещерняци, които се впускат в непроучените земни недра. В едно можете да сте сигурни – тук няма да скучаете. 

47217_650_

2. Алпийски заслон „Орлово гнездо“

Това е малката червена къщичка, която се вижда още от гарата в Лакатник. До нея може да се стигне само по въже. Тя е като емблема на Лакатнишките скали още от 1938 г. Ако не можете да се доберете до нея, може поне да й направите няколко снимки за спомен… или пък да ви мотивира да се запишете на скално катерене;) 

47216_650_

3. Карстов извор „Житолюб“

Две подземни реки се сливат, за да дадат началото на един от най-големите карстови извори в страната. Намира се в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка. Реките, които го захранват, преминават през водните етажи на пещерата. След това се изливат през тесен сифон в извора, в подножието на скалите. При поройни дъждове през сифона преминават до 1200 литра в секунда.

47218_650_

4. Пещера „Темната дупка“

Пещерата не е облагородена и наистина си е доста „темна“, затова си носете челник или фенерче. Дължината на галериите й достига 5 км, което я нарежда на четвърто място по дължина от пещерите в България. Разположена е на 4 етажа и ако желаете да проникнете в нея, освен осветление, си приготвяте и стабилни обувки. Внимавайте да не цопнете в някое от множеството езера. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. Темната дупка е за истински приключенци, търсещи адреналин и пещерни емоции. 

IMG_4289

5. Козарска пещера

Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър. Входът й е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. Маршрутът до нея е стръмен и труден, откъдето идва и името й. Входът на пещерата има обширно предверие. Тя е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. Вляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор. От там се открива прекрасна гледка към местността.

6. Ръжишка пещера 

Интересното при нея е, че сталактитите са се образували по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Причината са широките пукнатини, които има пещерата. През зимата тя се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са живели хора от желязната епоха.

7. Пропаст „Ямата“ 

Третата по големите пропаст България (-45 м) се намира в махала „Пропаст“ в село Лакатник. Найдобре е да попитате някой местен за точното й местонахождение. В противен случай трудно бихте я открили. Около нея се издигат високи дървета, които да предпазят хора и животни от пропадане в нея. В района гнездят интересни птици – Жълтоклюни или Хайдушки гарги. Ще  е истинско щастие, ако ги чуете или видите, защото се срещат все по-рядко. 

47220_650_

8. Гара Лакатник – с. Миланово – х. Пършевица

Това е най-популярният маршрут, който тръгва от гара Лакатник. Той започва от карстовия извор Житолюб срещу гарата. Пътеката криволичи по Черната стена и извежда на Алпийска поляна, където е изграден заслон и кътове за отдих. По широка алея вдясно се излиза на Черната стена. В горната част на скалата ще видите алпийския заслон Орлово гнездо.

Маршрутът продължава вдясно и стига до паметника на септемврийци. От него продължавате да се движите в северна посока по билото. Преминавате през старите махали Ржища, Прапор, Мъжен дел и Лак и стигате до с. Миланово.

От центъра на селото се тръгва по пътя за Враца. Пътеката на много места пресича серпентините на пътя и минава през гората. Преминава се през м. Корита и се достига м. Каличина бара и х. Пършевица. Време за изминавне: 5 часа.

Чуката на Гидика – какво е това?


Родопите имат свой собствен повик, с който ме призовават отново и отново. Вълшебство ли е, магия ли, самовнушение ли, но върши работа и ето, че отново съм в планината на Орфей.

Този път търся нещо, което рядко попада в туристическите пътеводители или в препоръките на други пътешественици. Става въпрос за Чуката на Гидика.  Според изследователите е тракийско светилище. Най-ранните артефакти са открити от бронзовата и ранно-желязната епоха 1500 г.пр.н.е. Предполага се, че на мястото през 10-11 век е изграден параклис или малък манастир. Ако някой се чуди какво е „чука“, това е камениста, незаселена височина. И така оскъдната информация за мястото стимулира любопитството ми и събрала въпросителни под мишница се насочвам към Източни Родопи.

Отправна точка ми е село Гълъбово, община Баните. Това не е първата ми среща с него, но този път сякаш извивките на хълмовете са по-меки, въздухът по-лек, а небето по-синьо. Чуката на Гидика се намира по пътя за Дяволския мост и както повечето хубави неща в живота, трябва да избягаш от праволинейното и да си малко инат, за да стигнеш до тях.

Преодолявам стълпотворението от хора на главната улица в селото, които развиват усилена търговска дейност и се насочвам към сградата на училището, от която започва пътеката за Дяволския мост. Следвам бяло-червената маркировка. Хората от селото са се погрижили да сложат и указателни табели, така че ще им простим правописните грешки. Признавам си, развеселиха ме.

IMG_0099

Вълшебната песен на птиците, кучешкият лай и звънката мелодия на чанове ме следват почти през целия път. Излизам от селото и виждам как къщите му се редят по скалните тераси на Родопа планина. Като изтъкани килими, разораните ниви се стелят сред зелените хълмове. Прегръдката на планината е много силна. Приласкава ме и сякаш не иска да ме пусне. И аз не искам да се отделям от нея. Топла е почти толкова, колкото допира на любимия човек.

Nooy3gjJ

Стигам и до най-старата къща в Източните Родопи, съхранена в оригиналния й вид от 19-ти век. Неин собственик е бил Гълъб Латев Илъков. Издигната с каменна зидария и укрепена с дървени греди, наречени „кьошеци“, тя устоява на напора на времето. Къщата е заградена с каменен дувар, а покривът е нареден с типичните на района тикли (плоски камъни). Цялата постройка е като естествено продължение на скалния терен.

dkxuR6HR

Спускам се в гората. Пътят ми е пресечен от стадо кози. Катерят се по камъните, прескачат ги, скупчват се една до друга и после се разбягват. Трудно се пасат тези животни и това си е. Поздравяват ме, поклащайки хлопки и ми правят път да продължа напред.

IMG_0120

След 20 минути ходене по пътеката стигам до разклонението за Чуката на Гидика. Оттам навлизам в доста изсъхнала иглолистна гора.

DSfSazjG

През следващите 20 минути това е единственият пейзаж, който виждам. Малко преди финала пътят се изкачва стръмно нагоре, по изпречилия се пред мен хълм. 

Точно когато сте се изморили доволно, трябва да знаете, че сте на метри от финала. Изкачвам се догоре. Малко трудно различавам, че някога тук е имало градеж, постройка или каквото и да е. Сега растителността и отпадъците са превзели мястото.

Усилията до Чуката на Гидика си заслужават най-вече заради гледката, която се открива към един от меандрите на река Арда. Тук рядко ще срещнете други туристи, така че спокойно можете да прекарате повече време, радвайки се на природата.

zmpMU3Yw

Според изследователите, проучвали района, тук е намерено монетно съкровище, състоящо се от 74 сребърни венециански монети и 5 златни хиперперона.  До мястото е поставена дървена маса – някога на нея може и да е имало снимка на монетите, но сега е останала само конструкцията. Поне заставайки пред нея, можете да видите следващото тракийско светилище в района – „Карабурун“.

Събирам сили, защото щом съм стигнала дотук, няма как да не се срещна с Дяволския мост. Очаква ме още около час спускане към река Арда. През това време си мисля как реално не знаем нищо за предците си, за миналото, за нещата, в които са вярвали, които са знаели и практикували. Надявам се, че няма безвъзвратно загубено знание, нали уж във Вселената нищо не може да изчезне, а само да промени формата си. Малко тъжно, малко страшно, но надявам се, не и безнадеждно е това, че дори не можем ясно да си представим какъв е бил светът преди нас. Извикаме ли тази картина в съзнанието си, ще можем да видим и света, в който живеем сега. А дали няма да се окаже, че е един и същ?

MurDIZUn